Търсене в този блог

Welcome to Stylistics blog! Добре дошли в блога по стилистика!

“La stylistique est morte, vive la stylistique.”
Jean-Jacques Lecercle

неделя, 17 юли 2011 г.

Стилистиката като текст

Литературен форум  
Брой 36 (477), 6.11. - 12.11.2001 г.
  СЪДЪРЖАНИЕ
КОНТАКТИ
АРХИВ
 
 Ивайло Петров

Стилистиката като текст


Димитър Попов. „Стилистика“Димитър Попов. "Стилистика". Университетско издателство "Епископ Константин Преславски". Шумен, 2001

Българската стилистика води своето начало от 80-те години на ХIХ век, но най-значителните изследвания се появяват един век по-късно. Те са дело на изтъкнати езиковеди като Мирослав Янакиев, Моско Москов, Венче Попова, Стефан Брезински, Константин Попов и други изследователи. В книгите си всеки от тях налага определен канон в тази научна област. От тази гледна точка новата книга на д-р Димитър Попов "Стилистика" е, от една страна, продължение на най-стойностното от традицията и наред с това предлага съвсем нов поглед върху стилистичния феномен.
Авторът на това издание основава лектората по български език в Института по славистика на Виенския университет през периода 1994-1997 г., става редовен член на Австрийското социосемиотично общество и на Международната семиотична организация. Престоят на Димитър Попов във Виена му дава възможност да проучи световните постижения в областта на стилистиката, които синтезирано осмисля в първата част на книгата. На тази база е направен опит да се изгради една интегрирана теория на стилистиката, включваща опита на сродни дисциплини като семиотика, анализ на дискурса, лингвистика на текста и теория на литературата.
Димитър Попов разглежда по нов начин въпросите на функционалната стилистика в съответствие с актуалните речеви изяви на българина в края на ХХ век. Вниманието му привлича и езикът на медиите. Обосновани са двете противоположни тенденции в медийния дискурс на настоящето - езиковото разкрепостяване и езиковият хаос, свидетелстващ за злоупотреби и безцеремонност в боравенето с българското слово. В раздела, посветен на стилистичната фонетика, Димитър Попов въвежда и адаптира за целите на стилистичния анализ нови понятия, застъпени като терминология в трудовете на представителите на "новата критика" и "неореториката" и функциониращи като необходим метаезик през последните десетилетия в практиката на изследователите от Западна Европа и САЩ.
Втората част от книгата има ярко изразена практическа насоченост. Авторът разглежда аксиологията на фигурите и тропите в подходящи таксономии, като представата за орнаменталността им в художествените текстове е илюстрирана богато чрез примери от българската литература, в това число и от творчеството на съвременни автори като Радко Радков, Роза Боянова, Виолета Кънчева, Виктор Пасков и други.
Функционирането на стилистичните похвати и разгръщането им в композиционния континуум на художествения текст е подчинено на универсалната естетическа идея за съразмерност и хармония на пропорциите.
Със своя несъмнено нов подход към проблемите на българската стилистика текстът на Димитър Попов представлява интерес за журналисти, студенти-филолози, за учители по български език и литература и за всички, на които не е безразлична съдбата на българската словесност в наши дни.
Българската литература